През 2024 г. Европейският съюз прие всеобхватен пакет от законодателни мерки, насочени към засилване на рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма („ИП/ФТ“). Основен елемент на тази реформа е Регламент (ЕС) 2024/1624, който заменя фрагментираните национални подходи с единен, пряко приложим и хармонизиран набор от правила в рамките на Съюза.
С цел осигуряване на последователното прилагане на тези правила, регламентът възлага на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП) да разработи проекти на регулаторни технически стандарти („РТС“), които да конкретизират ключови оперативни аспекти на съответствието с изискванията за ИП/ФТ.
Съгласно член 28, параграф 1 от регламента, ОБИП следва да изготви РТС, определящи изискванията и информацията, които трябва да се събират за целите на:
- стандартната комплексна проверка на клиента („CDD“);
- опростената комплексна проверка („SDD“);
- разширената комплексна проверка („EDD“).
Освен това ОБИП следва да определи:
- рисковите фактори, които надзорните органи трябва да вземат предвид при проверката;
- надеждните и независими източници за проверка на самоличността на физически и юридически лица;
- техническите характеристики на средствата за електронна идентификация и квалифицираните удостоверителни услуги, използвани в процеса на CDD.
В началото на 2026 г. ОБИП публикува консултативен документ с проекта на РТС, което представлява важна стъпка към хармонизираното прилагане на изискванията за CDD в рамките на Съюза.
I. Обхват и цели на проекта на РТС
Проектът на РТС има за цел да гарантира последователното прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента във всички държави членки и във всички сектори. Той е част от по-широк набор от инструменти на ОБИП, насочени към изграждането на съгласувана и ефективна рамка за ИП/ФТ на съюзно равнище.
Основна цел е утвърждаването на основан на риска и пропорционален подход, който позволява на задължените субекти да съобразяват мерките за проверка с конкретните рискове, като същевременно се поддържа високо и еднакво ниво на съответствие.
Наред с това РТС насърчават опростяването и оперативната гъвкавост, като дават възможност на задължените субекти да определят най-ефективните начини за изпълнение на своите задължения без излишна административна тежест.
II. Основни елементи на техническия стандарт по член 28, параграф 1
1. Изисквания за комплексна проверка на клиента
Същината на възложеното на ОБИП задължение за изработване на РТС е свързана с конкретизиране на изискванията и информацията, които следва да се събират за целите на видовете комплексна проверка – обикновена, опростена или разширена.
Проектът на РТС не променя съществено структурата, установена в регламента, а по-скоро я доразвива и конкретизира. Той гарантира, че мерките за комплексна проверка:
- обхващат всички елементи на процеса на комплексна проверка;
- се прилагат последователно във всички сектори;
- остават адаптивни спрямо различни рискови профили и бизнес модели.
- Опростена комплексна проверка
Съгласно член 28, параграф 1 ОБИП следва да определи допълнителни мерки за опростена комплексна проверка при нискорискови ситуации.
Въпреки това проектът на РТС не въвежда нови категории опростени мерки извън вече предвидените в регламента. Това отразява преценката на ОБИП, че член 33 от регламента предоставя достатъчна гъвкавост, включително чрез:
- намалени изисквания за информация;
- отложена проверка (до 60 дни);
- опростено установяване на целта и характера на деловото взаимоотношение.
Подчертава се, че опростената проверка не представлява освобождаване от задълженията за комплексна проверка, а по-скоро намалена интензивност на контрола, която следва да обхваща всички съществени елементи на стандартната комплексна проверка.
- Разширена комплексна проверка
По отношение на разширената комплексна проверка проектът на РТС цели да гарантира, че мерките остават основани на риска и пропорционални, без да се въвежда излишна строгост.
Целта е да се осигури яснота, като същевременно се запази гъвкавостта на задължените субекти да прилагат подходящи мерки в зависимост от конкретните високорискови ситуации.
- Проверка на самоличността и надеждни източници
Ключов елемент е определянето на надеждни и независими източници за проверка на самоличността на клиентите.
Проектът на РТС предоставя насоки относно допустимите източници на информация, като същевременно запазва технологична неутралност и позволява използването на иновативни цифрови решения.
Особено внимание се отделя на:
- дистанционната идентификация;
- сложните структури на собственост и контрол;
- идентифицирането на политически значими лица.
В тези области ОБИП предлага допълнителни уточнения с цел намаляване на неяснотите и повишаване на правната сигурност.
- Електронна идентификация и удостоверителни услуги
Проектът на РТС определя и техническите характеристики, на които трябва да отговарят средствата за електронна идентификация и квалифицираните удостоверителни услуги, за да бъдат използвани за целите на комплексната проверка.
Изискванията са насочени към гарантиране, че цифровите инструменти:
- отговарят на стандарти за надеждност и сигурност;
- са приложими при стандартна, опростена и разширена проверка;
- подпомагат трансграничната оперативна съвместимост в рамките на Съюза.
- Рискови фактори при инструментите за електронни пари
ОБИП следва също да определи рисковите фактори, които надзорните органи трябва да вземат предвид при преценката дали определени инструменти за електронни пари могат да бъдат освободени от част от изискванията за стандартна комплексна проверка.
Проектът на РТС въвежда структуриран подход, който гарантира, че подобни освобождавания:
- са обосновани с нисък рисков профил;
- се прилагат последователно в държавите членки;
- са съпътствани от подходящи защитни механизми.
Заключение
Проектът на РТС по член 28, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1624 представлява съществена стъпка към хармонизиране на практиките за комплексна проверка на клиента в Европейския съюз.
Чрез съчетаване на основан на риска подход с гъвкавост и опростяване, ОБИП цели да гарантира, че изискванията за ИП/ФТ са едновременно ефективни и пропорционални, като същевременно се ограничава ненужната административна тежест.
Като част от по-широката регулаторна рамка, тези стандарти ще имат ключова роля за оформянето на бъдещото прилагане на правилата за ИП/ФТ в Съюза преди началото на прилагането на регламента на 10 юли 2027 г.
