През 2024 г. Европейският съюз прие нов пакет от законодателни мерки за засилване на рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма („ИП/ФТ“). С него се трансформира действащият режим за задължените субекти, като се преминава от фрагментирани национални регулации към единен, пряко приложим и хармонизиран набор от правила на равнище Съюз. Основният инструмент в тази насока е Регламент (ЕС) 2024/1624.
С оглед укрепване на тази рамка, регламентът възлага на новосъздадения Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП) да разработи в определени срокове проекти на регулаторни технически стандарти („РТС“), чрез които да се конкретизират ключови елементи от приложението на режима.
Една от тези делегации е предвидена в член 19, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2024/1624, съгласно който ОБИП следва до 10 юли 2026 г. да изготви проекти на РТС относно:
- критериите за идентифициране на случайни сделки, свързани сделки и делови взаимоотношения;
- определянето на задължени субекти, сектори или сделки с висок риск, за които следва да се прилагат по-ниски прагове за мерките за комплексна проверка на клиента („CDD“).
В изпълнение на този мандат, на 9 февруари 2026 г. ОБИП публикува за обществено обсъждане проект на съответните РТС.
I. Делови взаимоотношения, случайни и свързани сделки
1. Делови взаимоотношения и случайни сделки
Член 19, параграф 9 от регламента изисква въвеждането на критерии, които да подпомогнат задължените субекти при разграничаването между делови взаимоотношения и случайни сделки — разграничение, което е от съществено значение за правилното прилагане на мерките за CDD и за обхвата на текущия мониторинг.
Проектът на РТС следва балансиран подход, съчетаващ гъвкавост и правна сигурност, с цел постигане на достатъчна степен на хармонизация в целия Съюз.
Тъй като понятията вече са дефинирани в регламента, именно тези дефиниции следва да бъдат отправна точка при преценката на задължените субекти. Съгласно член 1, параграф 19 от Регламент (ЕС) 2024/1624, „делови взаимоотношения“ са стопански, професионални или търговски отношения между задължен субект и клиент, които се очаква да имат елемент на продължителност или повторяемост, независимо от наличието на писмен договор.
Деловите взаимоотношения и случайните сделки са взаимно изключващи се категории. В проекта на РТС случайните сделки са дефинирани по отрицателен начин, като допълнително се изяснява, че предоставянето на услуги, свързани със сделка, също може да представлява случайна сделка. Това има особено значение за субекти като агенции за недвижими имоти, които често не извършват самите сделки, а посредничат при тях.
Член 2 от проекта на РТС съдържа конкретни критерии за преценка дали е налице делово взаимоотношение. Част от тях са приложими към всички задължени субекти, докато други са секторно специфични — например за кредитни и финансови институции, доставчици на хазартни услуги или футболни клубове.
2. Свързани сделки
Идентифицирането на свързани сделки е ключово за ефективното прилагане на праговете за единични транзакции. Неправилната квалификация би могла да позволи заобикаляне на режима чрез изкуствено раздробяване на операции под приложимите прагове.
Съгласно член 2, параграф 1, точка 20 от регламента, „свързани сделки“ са две или повече транзакции, които имат еднакъв или сходен произход, местоназначение и цел, или други съответни характеристики, извършени в рамките на определен период.
Проектът на РТС конкретизира тези елементи чрез набор от критерии. Сред тях са:
- участие на едни и същи лица (физически или юридически) в множество транзакции;
- участие на свързани лица — членове на семейство, бизнес партньори или клиенти, действащи съгласувано;
- връзки чрез корпоративни структури, включително дъщерни дружества или общ действителен собственик;
- използване на обща цифрова инфраструктура (напр. IP адреси, устройства, геолокация);
- използване на едни и същи посредници или доставчици на услуги;
- връзка с една и съща икономическа операция (напр. обща фактура или поръчка).
Особено внимание се отделя на понятието „действащи съгласувано“, което се тълкува широко и обхваща както явна координация, така и поведение, предполагащо съгласуваност.
II. По-ниски прагове за високорискови случаи
Втората група въпроси по член 19, параграф 9 е свързана с възможността за въвеждане на по-ниски прагове за прилагане на CDD при високорискови ситуации.
По принцип регламентът изисква идентификация на клиента при случайни сделки на стойност най-малко 10 000 EUR. Проектът на РТС обаче не предвижда въвеждането на допълнителни по-ниски прагове.
Подходът на ОБИП е изрично основан на принципа на пропорционалност. В мотивите се подчертава, че подобни прагове биха представлявали съществена административна тежест както за задължените субекти, така и за техните клиенти, поради което следва да бъдат въвеждани само при наличие на убедителни доказателства за необходимост.
Към настоящия момент ОБИП приема, че не са налице достатъчно данни за съществуването на допълнителни рискове, които да оправдават подобна мярка. В същото време се оставя възможност за бъдещо преразглеждане и изменение на РТС, ако се установи необходимост.
След приключване на обществените консултации, окончателният текст на РТС ще бъде приет чрез делегиран акт на Европейската комисия.
Регламент (ЕС) 2024/1624 ще се прилага от 10 юли 2027 г.
