В края на 2024 г. Министерският съвет внесе в Народното събрание законопроект за пазарите на криптоактиви[1]. С него се цели въвеждането в националното законодателство на мерки за осигуряване на условия за прилагане на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/1114[2] относно пазарите на криптоактиви и Регламент (ЕС) 2023/1113[3] относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви, както и мерки за осигуряване на условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554[4] и въвеждане на измененията, предвидени с Директива (ЕС) 2022/2556[5] по отношение на оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Следва да се отбележи, че Регламент (ЕС) 2023/1114 и Регламент (ЕС) 2023/1113, като част от новия пакет на ЕС за борбата срещу изпирането на пари, вече се прилагат, считано от 30 декември 2024 г.
Извън обхвата на закона се предвижда да останат издателите на токени за електронни пари и надзора върху тях, с изключение на изискванията, свързани с прилагане на дял VI от Регламент (ЕС) 2023/1114, а именно относно предотвратяването и забраната на пазарни злоупотреби с криптоактиви.
Целите, които законопроектът си поставя, са, на първо място, защита на интересите на държателите на криптоактиви и клиентите на доставчици на услуги за криптоактиви, както и създаването на условия за развитие на прозрачен и ефективен пазар на криптоактиви и поддържането му.
- Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви
Целта на регламента е създаването на регулаторна рамка на пазарите на криптоактиви в ЕС и надзорни правила за издаването, предлагането и дейностите с криптоактиви, тъй като голяма част от тях оставаха извън обхвата на съюзното законодателство, което затрудняваше защитата както на потребители и инвеститори, така и на конкуренцията.
Съгласно определението на регламента криптоактив е цифрово представяне на стойност или право, което може да бъде прехвърляно и съхранявано електронно посредством технология на децентрализирания регистър или друга подобна технология. Законопроектът възприема тройното деление на криптоактивите, направено в регламента, а именно, в зависимост от това дали се стремят да стабилизират стойността си спрямо други активи: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи или от токени за електронни пари.
Токените за електронни пари са вид криптоактив, който има за цел да поддържа стабилна стойност чрез обвързването си със стойността на дадена официална валута, докато токените, обезпечени с активи, са вид криптоактив, който не е токен за електронни пари и при който е налице стремеж за поддържане на стабилна стойност чрез обвързването ѝ с друга стойност или право, или комбинация от тях, включително една или повече официални валути. Разбира се, не може да съществуват токени, обезпечени с активи, които са обвързани само с една официална валута, тъй като биха попаднали в определението за токени за електронни пари.
Регламент (ЕС) 2023/1114 изисква от държавите членки да определят и компетентен орган, който да отговаря за изпълнението на функциите и задълженията, предвидени в регламента. Правомощията на органа са широки – от възможност да изисква информация, да прави проверки, да отстранява хора и да налага санкции, до спирането на търговията с криптоактиви.
Законопроектът предвижда за национален орган да бъде определена Комисията за финансов надзор (КФН), като предвижда и реда за упражняване на нейните правомощия, както и обжалването на актовете ѝ. С определянето на КФН за национален компетентен орган ще се осигури единен надзор на всички дейности, свързани с търговията на криптоактиви. КФН ще отговаря за издаването, отказване и отнемането на лицензи за публично предлагане на токени, обезпечени с активи и допускането им до търговия. Публичното предлагане на тези токени изисква предварителното получаване на лиценз от издателя на тези криптоактиви и одобряването на информационен документ за съответния криптоактив, т. нар. „бяла книга“. Изключения са предвидени за кредитните институции, чийто лиценз следва да бъде разширен с тази дейност от страна на БНБ или ЕЦБ.
Бялата книга за криптоактива следва да съдържа обща информация за издателя, предложителя или лицето, кандидатстващо за допускане до търговия, за проекта, който ще се реализира чрез набрания капитал, за публичното предлагане на криптоактиви или допускането им до търговия, за правата и задълженията, свързани с криптоактивите, за технологията, използвана за тези криптоактиви, както и за свързаните с тях рискове. Тя следва да съдържа и редица недвусмислени изявления относно възможността криптоактивът да изгуби цялата или част от стойността си, да не бъде ликвиден, да не може да се прехвърли и др. Бялата книга се придружава от резюме, което следва да подпомогне на разбираем език потенциалните държатели на актива да вземат информирано решение. Съгласно проектозакона тя следва да се представи на български език или на език, обичайно използван в сферата на международните финанси.
Към настоящия момент дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с виртуални валути не са регулирани, освен за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Регистрационен режим е установен от 7 август 2020 г. за лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални валути и валути без златно покритие, т. нар. фиатни валути, както и на лицата, които предлагат попечителски услуги. Режимът е уреден в Наредба № Н-9 на министъра на финансите, с която се определят условията и редът за вписване в публичния регистър по чл. 9а, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), като регистърът се води от Националната агенция за приходите (НАП).
Предлаганият закон ще запълни тази липса, като в него е предвиден и преходен период до края на 2025 г., в който задължените субекти да приведат дейността си в съответствие с регламента.
2. Мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/1113 относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви
С Регламент (ЕС) 2023/1113 се установяват еднакви и пряко приложими изисквания към информацията, която се събира и предоставя при трансгранични преводи на средства или прехвърляния на криптоактиви, когато поне един от доставчиците на платежни услуги или доставчиците на услуги за криптоактиви, участващ в превода на средства или в прехвърлянето на криптоактиви, е установен или има седалище в ЕС.
Компетентен орган по отношение на дейността на доставчиците със седалище в България относно информацията, придружаваща преводите на средства, е БНБ съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, като регламентът не изисква промяната му. Относно информацията, придружаваща прехвърлянията на определени криптоактиви обаче, законопроектът предвижда компетентен да е органът по лицензирането и надзора на дейността на доставчиците на услуги за криптоактиви, т.е. КФН.
Информацията, която трябва да придружава прехвърлянията, е посочена в чл. 14 от регламента, като тя трябва да съдържа данни за името, адреса, номера на сметката и идентификационния код на инициатора на прехвърлянето и на бенефициера.
Актуална към 10.04.2025 г.
[1] https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165936
[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32023R1114
[3] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32023R1113
[4] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32022R2554
[5] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32022L2556
