На 25 март 2024 г. в електронния портал за обществено обсъждане – strategy.bg, бе качен проект на закон за въвеждане на еврото в Република България[1].
Законопроектът е дело на специално създадена междуведомствена работна група към Министерство на финансите, в чийто състав влизат представители на всички министерства и заинтересовани институции, в т.ч. Българската народна банка (БНБ), Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за защита на потребителите, „Български пощи“ ЕАД, Националният статистически институт, Националният осигурителен институт, „Централен депозитар“ АД, Агенцията по вписванията, Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България, Асоциацията на банките в България, и др.
Законопроектът цели да осигури безпроблемното въвеждане на еврото в Република България, както и да повиши прозрачността и информираността за процеса по въвеждането му. Предложителите му го разглеждат като „логичната крайна фаза на евроинтеграционните процеси в рамките на Икономическия и паричен съюз“, като подчертават, че въвеждането на еврото е последната стъпка от процес, започнал успоредно с прехода към пазарна икономика, многократно заявяван и препотвърждаван от 2001 г. насам.
Включването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II на 10 юли 2020 г. катализира присъединителните процеси и налага подготвителни дейности от практически и технически характер. Работната група е почерпила опит от други държави членки при техния преход към евро. Поради значимостта и мащаба на предлаганите изменения, както и с оглед тяхното влияние върху цялото общество е преценено за най-удачно материята да бъде уредена със закон. Датата, на която ще се въведе еврото, ще бъде уточнена с решение на Съвета на Европейския съюз.
Основни изменения
В мотивите към законопроекта се посочва, че при цялостната предварителна оценка на въздействието са били идентифицирани четири основни въпроса, които законопроектът следва да изясни, а именно:
- Създаването на общи и специфични правила във връзка със закръгляване след превалутиране от левове в евро;
- Осигуряването на информация и прозрачност по отношение на превалутирането на цените;
- Осигуряването на адаптационен период, по време на който гражданите могат да се приспособят към разплащания с новата валута и който да позволи плавна процедура по обмен на банкноти и монети от левове в евро;
- Регламентирането на процедура по разпространение на новата валута и обмяната на банкноти и монети от левове в евро.
Наред с тези основни моменти, законопроектът урежда и правила във връзка с адаптирането на информационните системи за работа с евро, както и адаптирането във връзка с въвеждането на еврото на регистри, счетоводни документи, документи във връзка със задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски. Уреждат се и плащането и събирането на публични вземания, както и адаптирането на официална статистика.
Принципи, залегнали в законопроекта
Един от основните принципи, на които стъпва предложеният закон, е защитата и информираността на потребителите, като е наложена изрична забрана на търговците да увеличават цените на стоки и услуги, освен ако това се налага от обективни икономически фактори. На потребителите следва да се предоставя ясна и точна информация във връзка с правилата за обмяна и превалутиране на еврото, както и представянето на цените в евро.
Израз на последното е и задължението на търговците да посочват едновременно цената в левове и евро за периода, който започва месец след датата на влизане в сила на решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото. Обозначаването следва да не буди съмнение и да не въвежда потребителите в заблуждение. В издаваните през този период системни/фискални бонове ще бъде задължително стойността да се посочва в евро и лева. От датата на въвеждане на еврото лицата, задължени да издават такива бонове, са длъжни да регистрират и отчитат плащанията в евро и евроцентове.
Въвеждането на еврото в страна следва да бъде подчинено на принципа на ефективност и икономичност, т. е. този преход да бъде осъществен с минимални разходи и възможно най-бързо, като в законопроектът изрично е посочено, че лицата не се компенсират с публични средства при извършването на тези дейности.
В проекта е залегнал и принципът на прозрачност, които задължава всички отговорни институции, органи и лица да предоставят публично своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация.
Превалутирането на сумите от левове в евро трябва да стане автоматично. Превалутирането се извършва като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, като този курс не се закръглява, нито съкращава. С други думи, ако курсът е 1,95583 лева за едно евро при превалутирането, той не може да бъде закръглен на 1,96 лева за едно евро.
След извършено превалутиране обаче получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая съгласно правилото, че ако този трети знак е равен или по-голям от пет, то вторият знак се увеличава с една единица, а в противен случай остава непроменен.
Физическата обмяна на левове срещу евро ще се извършва от БНБ, кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД. Важно е да се отбележи, че пощите ще обменят левове само в населени места, където няма офиси или клонове на кредитни институции. БНБ ще обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. През първите шест месеца от датата на въвеждане на еврото същото ще правят и кредитните институции, като за суми над 30 000 лева ще е необходима предварителна заявка от 3 работни дни. През същия период „Български пощи“ ще обменят суми до 1000 лева без предварителна заявка, за суми от 1000 до 10 000 лева ще е необходима заявка от 3 до 5 работни дни и то само в предварително обявени пощенски клонове. Обмяната на суми над 10 000 лева на ден на едно лице няма да е възможна в пощенски клон.
След изтичането на тези шест месеца кредитните институции и пощенските клонове ще могат да въведат такси за обмяната. БНБ ще отговаря за изтеглянето, съхраняването и унищожаването на банкнотите и монетите в левове. По данни на БНБ, актуални към 30.04.2023 г., общият брой банкноти в обращение е 564 703 204 (петстотин шестдесет и четири милиона, седемстотин и три хиляди, двеста и четири) като сборът от техните номинални стойности се равнява на 26 162 415 510 лв. (двадесет и шест милиарда, сто шестдесет и два милиона, четиристотин и петнадесет хиляди и петстотин и десет лева), а броят на разменните монети в обращение е 3 091 803 192 (три милиарда, деветдесет и един милиона, осемстотин и три хиляди, сто деветдесет и две) като сборът от техните номинални стойности се равнява на – 561 128 837.32 лв. (петстотин шестдесет и един милиона, сто двадесет и осем хиляди, осемстотин тридесет и седем лева и тридесет и две стотинки). БНБ следва да издаде наредба, насочена към кредитните институции и посветена на това как ще се осъществи обмяната.
[1] https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8241
