Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж[1] (ЗМТА) представлява принципна реформа на досегашната уредба, създадена през 1988 г. да урежда външнотърговски спорове, т. е. спорове с международен елемент. Този законопроект цели да адаптира арбитража към съвременните изисквания за прозрачност, правна сигурност и ефективност, изхождайки от факта, че настоящата правна рамка страда от някои съществени недостатъци и липса на адекватен текущ и последващ контрол. Законодателят цели арбитражът да се превърне в реална алтернатива на съдебното производство за всички граждански имуществени спорове, освен тези, за които съществува изрична забрана, като по този начин се облекчи натоварването на съдилищата и се даде възможност на страните да разрешават конфликтите си по-бързо и с експертна намеса от квалифицирани арбитри.
В основата на реформата стоят данни, според които за последното десетилетие броят на образуваните арбитражни производства в България е намалял с над 50 %. Част от причините са изключването на широк кръг спорове от обхвата на закона с реформата на Гражданско-процесуалния кодекс през 2017 година, когато беше променен чл. 19 от него, който изключи от приложното поле на арбитража споровете с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и споровете, по които една от страните е потребител.
Сериозният спад в доверието към арбитража се дължи и на множеството сигнали за порочни практики и злоупотреби, които подкопават доверието в институцията. Вследствие на тези практики много физически лица и малки компании се сблъскват със случаи на „бързо и лесно осъждане“ въз основа на непълни или неистински документи, без да разполагат с ефективни механизми за защита. Именно тези наблюдения мотивират законодателя да въведе повече изисквания към арбитрите и механизми за контрол върху арбитражните процедури.
Създаването на електронен регистър на арбитражите, поддържан от Министерството на правосъдието, е една от предлаганите промени, която има за цел да гарантира публичност. Регистърът включва всички институционални арбитражи, т.е. постоянно действащите, както и създадените ad hoc – да разрешат конкретен спор, и тези, чието седалище е в чужбина, но мястото на провеждане на арбитража е в Република България. Към институционалните арбитражи са поставени следните изисквания:
- юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, да е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в друг регистър, предвиден в закон;
- да поддържа офис, интернет страница, деловодство и архив;
- да е приела правила за устройството и организацията на арбитражната дейност, както и тарифа за таксите и разноските, които се събират при осъществяване на дейността;
- членовете на управителния й орган, ако има такъв, и вписаните в списъка арбитри, да отговарят на изискванията по чл. 11, ал. 4.
Условията и редът за водене на регистъра ще се определят с наредба на министъра на правосъдието. Докато основните данни за институциите и професионалния профил на арбитрите са достъпни за обществеността, детайлната информация се предоставя единствено на съдебните органи и инспектората на министерството. Тази мярка ще даде възможност на страните предварително да се запознаят с репутацията и опита на арбитражната институция, която ще разглежда евентуалния спор, и по този начин ще ограничи възможностите за злоупотреби. За да се реализира обаче очакваният ефект, е необходимо бюджетно обезпечаване и изграждане на стабилна дигитална инфраструктура, която да гарантира навременната актуализация и защитата на личните данни.
Адресиран е и един друг значим проблем при арбитражите – квалификацията на арбитрите. Добавени са две нови изисквания към тях:
- да не са лишени от право да упражняват определена професия или дейност, или да заемат определена длъжност;
- да не са в производство по несъстоятелност, да не са възстановени в правата си несъстоятелни или да не са осъждани за банкрут.
Предлага се създаването на нова алинея, която уточнява, че тези изисквания са неприложими към постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина.
Относно компетентността на арбитража да разгледа спора за физическите лица е предвидено тя да се предоставя само изрично – с арбитражно споразумение или изрично писмено изявление, допустимо е изявлението да бъде отразено и в протокола на арбитражното заседание. За останалите участници, включително едноличния търговец, предприемача, лицето, което е страна по спора в качеството му на съдружник или акционер, както и което се е задължило или дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора, ще продължи да се прилага досегашната уредба, при която се приема, че е налице арбитражно споразумение, ако ответникът участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или на възражение за прихващане, или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.
Промени се предвиждат и при връчването на книжата – освен досега ползваните куриерски услуги, се допуска книжа да се връчват и чрез нотариуси и частни съдебни изпълнители след неуспешен опит за връчване. Връчването може да се направи и директно чрез нотариус/ЧСИ, но в този случай ищецът, поискал това, понася разноските независимо от изхода на делото.
С цел да се укрепи законността на арбитражните решения, законопроектът въвежда правило за нищожност на решенията, постановени от невписани арбитражи или от лица, които не отговарят на новите изисквания, както и ако спорът не подлежи на решаване от арбитраж. Допълнително се разширяват основанията за отмяна на решенията от ВКС — неистинност на документи, показания на свидетели, заключения на вещи лица, процесуални нарушения и доказани престъпни действия при провеждането на арбитража. Нищожно ще е и решение, което противоречи на обществения ред в Република България.
Решенията се обявяват в електронния регистър и това е условие за тяхното влизане в сила съгласно предлаганите промени в законопроекта.
Внимание заслужава предлаганото решение съществуващите към датата на влизане в сила на закона споразумения за арбитраж, образуван за решаване на определен спор, да се прекратят с влизането в сила на закона, освен в случаите на международен арбитраж, като висящите арбитражни дела се довършат при спазване на изискванията на закона.
В заключение, законопроектът за Закон за арбитража предлага реформа, която цели да върне доверието в арбитража и да го превърне в бърз и надежден механизъм за разрешаване на граждански имуществен спорове. Чрез въвеждане на електронен регистър, затягане на изискванията към участниците и засилване на контрола, законодателят отговаря на нарастващата нужда от прозрачност и правна сигурност. За да се постигне обаче пълният ефект, е необходимо държавата не само да приеме текстовете, но и да осигури адекватни ресурси за техническото и организационното им прилагане, както и подкрепа за участниците в арбитражните процедури.
[1] https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9109
