Регистър на лицата, лишени от управленски права

Споделете тази публикация

През август 2025 г. Министерският съвет внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, който предвижда създаването на регистър на лицата, лишени от управленски права. Този нов инструмент цели да подобри правната сигурност, да улесни обмена на информация между държавите – членки на Европейския съюз, и да най-сетне да осигури реално приложение на изискванията на Търговския ни закон към лицата, управляващи търговски дружества.

Какво представлява новият регистър

Регистърът е електронна база данни, в която се вписват физически лица, лишени от права да бъдат управители или членове на съвет на директорите, на надзорен  или на управителен съвет. Това включва:

  • лица, обявени в несъстоятелност;
  • лица, които са били управители или членове на управителни и контролни органи на дружество, което е обявено в несъстоятелност през последните две години, ако има останали неудовлетворени кредитори;
  • лица, наказани със забрана да упражняват търговска дейност или други подобни санкции от съд или компетентен орган;
  • лица, свързани с нарушения на изисквания за запаси от нефт и нефтопродукти.

В регистъра се съхраняват идентификационни данни на лицата, основанието за лишаване от управленски права, срокът на ограничението и информация за акта и органа, въз основа на които е извършено вписването.

Достъп и защита на данните

Регистърът не е публичен, като достъп до информацията имат само специализирани държавни органи: съдилища, прокуратура, ДАНС, Българска народна банка, Комисията за финансов надзор и други органи, определени със закон.

Всяко лице или негов наследник има право да получи информация дали е вписано и какви документи се съдържат в делото му. По този начин се гарантира строг контрол върху обработката на чувствителни лични данни и се осигурява защита на правата на гражданите.

Заличаването от регистъра следва да настъпва служебно в случаите на изтичане на срока, за който лицето е лишено от права или със смъртта му. Във всички останали случаи лицето или неговите наследници имат възможността да подадат писмено заявление за заличаване на вписването, към което се прилагат доказателства, установяващи основанието за заличаване от регистъра.

Цифровизация и обмен на информация

Създаването на регистъра ще транспонира Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право (ОВ, L 186 от 11 юли 2019 г.).

Законопроектът въвежда задължението документи и актове да се съхраняват в машинночетим формат, позволяващ пълнотекстово търсене и автоматизирана обработка на данните. Това ще позволи по-бърз и ефективен обмен на информация между регистрите на държавите членки, като се осигурява незабавна проверка дали дадено лице може да заема управителска или директорска позиция според българското законодателство.

Очаква се регистърът да допринесе за укрепването на вътрешния пазар и финансовата стабилност чрез ограничаване на възможността лица с ограничения да заемат управителски позиции в компании, както и да повиши правната сигурност, като препятства лица, лишени от управителни права, да заемат съответните длъжности. Предвижда се регистърът да заработи шест месеца след евентуалното приемане на закона.

В заключение, създаването на регистъра на лицата, лишени от управленски права, представлява важна, макар и закъсняла, стъпка към модернизацията и цифровизацията на българското дружествено право. Той осигурява по-висока степен на правна сигурност, улеснява обмена на информация с други държави членки и защитава надеждността на стопанския оборот. Чрез ясни правила за достъп и обработка на данните регистърът ще балансира интересите на държавата, бизнеса и гражданите, като същевременно подкрепя инвестиционната активност и финансовата стабилност в страната.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                          Евгени Иванов, адвокат

Предишна публикация
Директива (ЕС) 2023/970 – стъпка към укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за еднакъв труд или за труд с еднаква стойност чрез прозрачност в заплащането
Следваща публикация
Единна входна точка – какво променя новият Закон за статистиката?
Прочетете още
keyboard_arrow_up
Skip to content