Министерският съвет внесе в Народното събрание проект на закон за изменение и допълнение на Закона за статистиката, който беше гласуван и обнародван в Държавен вестник, брой 67 от 15.08.2025 г.[1] Съгласно мотивите за неговото приемане предложените изменения целят намаляване на административната тежест при подаване на Годишните отчети за дейността и Годишните финансови отчети от задължените лица. Според вносителите на законопроекта с промените ще бъде елиминирана излишната административна тежест за бизнеса и най-вече на предприятия от категориите микропредприятия, малки и средни предприятия и ще се преустанови практиката една и съща информация да се предоставя на различни институции няколко пъти.
Не е без значение също, че приетите промени ще позволят по-бързото и ефективно обменяне на информация по електронен път между Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията.
За целта следва да бъде изградена т. нар. информационна система „Единна входна точка“ за подаване на годишни отчети за дейността, съдържащи статистически справки, счетоводни документи и годишни финансови отчети, а сегашната нормативна рамка не позволява изграждане на подобна система, което води до това предприятията многократно да подават едни и същи документи пред различни администрации, включително протоколи от общи събрания и решения за приемане на финансови отчети.
За да бъде приложена ефективно новата система, изменения бяха направени и в други нормативни актове. В Закона за търговския регистър се предвижда, че с подаването на годишния финансов отчет през системата автоматично се подписват и необходимите декларации, а именно декларацията по чл. 13, ал. 4 за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове и декларацията по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредбата за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с която се заявява, че съответният компетентен орган е приел подлежащия на обявяване акт. Така обявяването в Търговския регистър ще се извършва служебно.
Изключение обаче е предвидено за акционерните дружества и дружествата, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно закона за счетоводството и няма да се обявяват автоматично по партидите на търговците.
За бизнеса това означава значително улеснение:
- По-малко документи – няма да се носят повторно едни и същи справки.
- По-малко разходи – по-малко такси и административно време.
- По-малко грешки – автоматизацията ще намали риска от разминавания между подадени в различни институции документи.
Предвижда се системата да влезе в сила напълно от 1 януари 2026 г., което дава време за техническа подготовка, обучение на администрацията и адаптация на бизнеса.
Макар промените да са насочени основно към бизнеса, ползи ще има и за широката общественост:
- По-голяма прозрачност и по-бърз достъп до публични данни за финансовото състояние на предприятията.
- Повишено доверие към официалната статистика.
- По-ефективна администрация, която може да съсредоточи ресурси в други области.
Измененията в Закона за статистиката бележат важна стъпка към модернизиране на държавната администрация и намаляване на бюрократичната тежест върху бизнеса. „Единната входна точка“ може да изглежда като малка промяна на хартия, но на практика ще улесни хиляди предприятия, ще спести време и ресурси и ще постави България по-близо до европейските стандарти за електронно управление.
[1] https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=236532
