I.Въведение
На 28.12.2023 на портала за обществени консултации strategy.bg[1] Министерството на правосъдието (МП) представи проект на закон за изменение и допълнение на Търговския закон (ТЗ), с който да се отговори на изискванията за създаването на законова рамка за постигане на ускорена ликвидация, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.
Предложените промени намират систематично място в глава седемнадесета „Ликвидация“ на Търговския закон, в която се предвижда създаването на нов член 274а „Бързо производство по ликвидация“. Ликвидацията е доброволно производство, което цели да бъде събрано и осребрено цялото имущество на дружеството, след което да бъдат удовлетворени неговите кредитори, а при евентуален остатък – той да бъде разпределен между съдружниците.
При настоящата императивна уредба производството по ликвидация отнема близо година поради предвидените минимални срокове – 60 дни, в рамките на които Териториалната дирекция на НАП да издаде удостоверение, че е била уведомена за намерението да бъде започнато производство по ликвидация (вж. чл. 77 ДОПК) и 6 месеца, през които кредиторите на дружеството да предявят вземанията си от датата на обявената към тях покана в търговския регистър (вж. чл. 272, ал. 1 ТЗ). Заслужава да се отбележи, че удостоверението от страна на НАП е условие Агенцията по вписванията да разгледа заявлението на дружеството, с което се обявява поканата до кредиторите, т.е. сроковете не могат да текат едновременно.
Отношение към производството по несъстоятелност има и Националния осигурителен институт (НОИ), на когото съгласно чл. 5, ал. 10 КСО следва да се предадат съответните документи (ведомости за заплати, трудови договори и пр.) в случаите на прекратяване на дейността на осигурители, които нямат правоприемник, включително при ликвидация. Осигурителите следва да получат удостоверение, че са предали въпросните документи съгласно Инструкция № 5 от 2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на Националния осигурителен институт (ДВ. бр. 57 от 2005 г.). Дори да не са били създавани такива документи, това обстоятелство следва да се удостовери от НОИ.
II. Предложени промени и очаквани резултати
Предложенията на МП целят да улеснят дружествата и да ускорят производството, като се въведе т. нар. „обслужване на едно гише“, като Агенция по вписванията (АВ) координира целия процес и изисква необходимите документи от останалите участници. Всички заявления се подават чрез Агенцията, едновременно с подаването на заявленията до търговския регистър.
Тези административни улеснения налагат изменения и други закони, имащи отношение към производството по ликвидация, а именно ДОПК и КСО.
С предложените промени се създава нов член в ДОПК – чл. 77б „Уведомяване при прекратяване на предприятие чрез бързо производство по ликвидация“, съгласно който Агенцията по вписванията уведомява по електронен път НАП за постъпването на заявление за прекратяване на дейността и откриване на бързо производство по ликвидация. НАП, от своя страна, предоставя на АВ по електронен път информация за наличието или липсата на обстоятелствата, които трябва да са налице кумулативно, за да бъде открито производството. Те са разгледани по-долу. Срокът за предоставяне на тази информация също е наполовина съкратен от основния 60-дневен съгласно чл. 77 ДОПК. По този начин отпада изискването търговецът сам да подава предварително уведомление до НАП за планираната ликвидация и да представя съответното удостоверение пред ТР.
Предложените промени, с които се създава нова разпоредба в КСО – чл. 5, ал. 15, предвиждат, че заявлението по ал. 10 на същия член ще се подава чрез АВ, като се запазва задължението за предаване на ведомостите по надлежния ред, ако осигурителят съхранява такива. Срокът за издаването на удостоверението от страна на НОИ е 30 дни.
Предвидени са и промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които да позволят на длъжностните лица в АВ да извършат необходимите служебни проверки за наличието на обстоятелствата, при които бързото производство може да започне.
За да бъде открито то, едновременно трябва да са налице следните условия:
- не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от дванадесет месеца;
- не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от дванадесет месеца;
- няма регистрация по Закона за данък добавена стойност или е прекратило регистрацията си преди повече от дванадесет месеца;
- няма непогасени задължения към държавата и общините;
- няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите.
Тези пет условия са изброени изчерпателно в първата алинея на новия член 274а ТЗ, а съгласно алинея трета на същия член тяхното наличие се удостоверява с декларация на ликвидаторите. Предвиден е значително по-кратък срок за разпределяне на имуществото от момента на обявяването на поканата до кредиторите в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – три месеца (вж. чл. 274а, ал. 2), за разлика от общото производство, където този срок е шест месеца, както отбелязахме по-горе.
Доколкото не са предвидени специални правила за бързото производство, субсидиарно приложение намират общите правила, което означава, че изготвянето на всички изискуеми по закон документи, в т. ч. ликвидационни баланси, остава предпоставка за успешното провеждане на производството.
В шестмесечен срок от влизането в сила на промените министърът на правосъдието трябва да приведе в съответствие наредбата за воденето, съхраняването и достъпа до Търговския регистър и РЮЛНЦ, а в едногодишен – АВ, НАП и НОИ ще трябва да осигурят техническата възможност за прилагането на закона.
III. Заключение
В мотивите към законопроекта се посочва, че предложените промени целят стимулиране на икономически растеж, ефективната конкуренция и производителността в Република България, чрез създаване на облекчени условия за прекратяване на дейността на предприятие, улесняване на взаимодействието между администрацията и гражданите, както и укрепване на доверието в ТР във връзка с действителното положение на дружествата в ликвидация.
Предложените промени безспорно ще намалят административната тежест за предприятията и ще доведат до по-бързо развитие на производството. В тази връзка си заслужава законодателят да помисли, доколко някои от предложените решения не могат да намерят приложение и по отношение на общия ред, напр. при уведомяването на НАП чрез АВ.
[1] https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8060
