3. Принудителни административни мерки и санкции
Комисията за финансов надзор (КФН) разполага с широк набор от правомощия за налагане на принудителни административни мерки с цел осигуряване на спазването на Регламент (ЕС) 2023/1114, националния закон и съответните подзаконови актове в областта на криптоактивите. Тези мерки са насочени както към участниците на пазара – издатели, предложители, доставчици на услуги за криптоактиви, така и към физически лица, включително членове на ръководни органи. При установяване на нарушения КФН, чрез заместник-председателя, може да разпореди конкретни действия за преустановяване на нарушението и предотвратяване на вредите от него в определен срок.
Съгласно разпоредбите на законопроекта, Комисията има право временно да преустановява или изцяло да забранява предоставянето на услуги, публичното предлагане или търговията с криптоактиви в случай на установени или предполагаеми нарушения. Могат да бъдат задължавани участниците да коригират бели книги и маркетингови съобщения, когато съдържанието им е непълно или подвеждащо. Комисията може също така да нареди публично оповестяване на съществени факти, с цел защита на непрофесионалните инвеститори и поддържане на прозрачност на пазара. В определени случаи тя има правомощие да изиска отстраняване на съдържание от онлайн интерфейс или да разпореди показване на предупредително съобщение.
При тежки или повторни нарушения могат да бъдат предприети и персонални мерки – временно или трайно отстраняване на лица от ръководни органи, забрана за извършване на търговия за собствена сметка или за упражняване на управленски функции. Комисията може да предложи на Българската народна банка (в случаите, когато е засегната кредитна институция) прилагане на съответни надзорни мерки по Закона за кредитните институции. Освен това КФН разполага и със средства за намеса по отношение на лицензите – отнемането или ограничаването им, включително прехвърляне на договори към друг лицензиран доставчик.
Законодателят предвижда и специфични правомощия при нарушения на Регламент (ЕС) 2023/1113, свързани с прехвърляне на криптоактиви – включително възможност за освобождаване на управители и забрана за изпълнение на управленски функции. При определяне на конкретната мярка Комисията отчита тежестта и характера на нарушението, както и риска за клиентите и пазара.
4. Административнонаказателни разпоредби
Законорпектът предвижда налагането на значителни по размер глоби и имуществени санкции на физически и юридически лица в зависимост от естеството, тежестта и повторяемостта на извършените нарушения.
Физическите лица, които нарушават основни разпоредби на Регламент (ЕС) 2023/1114, подлежат на глоби в диапазон от 1 400 до 1 400 000 лв., като при доказване на конкретна печалба или избегната загуба санкцията може да достигне до двукратния им размер, но не по-малко от 2 000 лв. – или 4 000 лв. при повторност. От своя страна, юридическите лица са изправени пред още по-сериозни последици. Например, при нарушения на изискванията за бели книги, лицензиране или публично предлагане (чл. 4–14 от регламента), санкциите започват от 15 000 лв. и могат да достигнат до по-голямата сума между 10 000 000 лв. и 3% от годишния оборот, като при повторни нарушения границите се удвояват. Още по-високи са санкциите при неспазване на регулаторни изисквания към издатели и доставчици на услуги – до 25% от годишния оборот при сериозни или повтарящи се нарушения.
Законодателят предвижда и специален режим за нарушения, свързани с Регламент (ЕС) 2023/1113 относно прехвърлянията на криптоактиви – тук глобите варират от 1 000 до 80 000 лв. в зависимост от това дали нарушителят е физическо или юридическо лице, а санкциите срещу доставчици са още по-съществени. Аналогично, при нарушения на Регламент (ЕС) 2022/2554 в областта на цифровата оперативна устойчивост глобите за физически лица могат да достигнат 40 000 лв., а имуществените санкции за юридически лица – до 100 000 лв.
Размерът и видът на санкцията се определят въз основа на множество обстоятелства – от тежестта и продължителността на нарушението, през умисъ или небрежност, до сътрудничеството на нарушителя и наличието на предходни провинения. Особено внимание се отделя на въздействието върху непрофесионалните клиенти и интересите на инвеститорите, както и на реализираните или избегнатите финансови резултати.
Всяко издадено наказателно постановление и приложена административна мярка подлежат на публично оповестяване на интернет страницата на КФН, като се спазват правилата за защита на личната информация. Това допринася за прозрачността и възпиращия ефект на санкционния механизъм. Освен това Комисията е длъжна да информира Европейския банков орган за всички наложени наказания и мерки, свързани с Регламент (ЕС) 2023/1113.
Системата от санкции има за цел да гарантира интегритета на пазара и да обезкуражи опитите за заобикаляне на регулаторната рамка чрез значими финансови и репутационни последствия за нарушителите.
5. Заключение
Предложеният законопроект представлява съществена крачка към изграждането на цялостна и ефективна регулаторна рамка за пазарите на криптоактиви в България. Чрез транспониране на разпоредбите на ключови европейски регламенти той цели да преодолее съществуващата регулаторна празнина и да осигури правна сигурност както за инвеститорите, така и за участниците на пазара. С въвеждането на ясни правила за издаването, предлагането и търговията с криптоактиви, както и със създаването на ефективен надзорен механизъм, се създават условия за развитие на прозрачен, конкурентен и стабилен пазар. Установяването на значителни санкции и превантивни мерки, съчетани със засилен контрол от страна на Комисията за финансов надзор, цели не само да гарантира спазването на нормативните изисквания, но и да защити интересите на крайните потребители. Законопроектът бележи важен етап в процеса на адаптация на националната правна рамка към динамиката на дигиталната икономика и може да допринесе съществено за позиционирането на България като предвидима и атрактивна юрисдикция в областта на иновациите във финансовия сектор.
Актуална към 10.04.2025 г.
