През 2022 г. в България се проведе Пети оценителен кръг на Комитета MONEYVAL по отношение на превенцията и противодействието на изпирането на пари („ИП“) и финансирането на тероризма („ФТ“).
В резултат на това на 18 май 2022 г. бе приет Доклад за Република България от Пети оценителен кръг, според който по отношение на Република България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL – „Процедура на засилен мониторинг”.
В тази връзка от страна на българското правителство и парламент бяха предприети действия, с които да се адресират констатираните проблеми в действащото законодателство в сферата на противодействието на изпирането на пари. Едно от тях беше и новоприетият Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), обнародван в ДВ. бр. 84 от 06.10.2023 г. Със същият ЗИД се изменят и разпоредби на Закона за мерките срещу финансирането но тероризма. (ЗМФТ).
По съществените изменения ще бъдат разгледани по-долу:
- Промени в ЗМИП
С приетите нововъведения в чл. 4 от ЗМИП се разширява кръгът на лицата, които са задължени да прилагат в дейността си мерките за превенция на изпирането на пари, предвидени в закона. Включват се нови категории задължени субекти, а именно: лицата, които по занятие предоставят услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, лицата, които по занятие предоставят достъп до депозитни касети в обществени трезори, когато същите не са банки, както и лицата, с които пощенските оператори са сключили договори за изпълнение на отделни дейности от пощенската услуга, предоставящи пощенски парични преводи.
За две от новите категории задължени лица, а именно лицата предоставящи услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и за извършване на дейност на доставчиците на портфейли, както и за лицата, които предлагат попечителски услуги, се въвежда се като условие за упражняване на занятието вписването им в публичен регистър към НАП
В изпълнение на препоръка на MONEYVAL се въвежда и публичен регистър към МВР като условие за извършване по занятие на дейности по предоставяне на достъп до депозитни касети в обществени трезори. Изискването за вписване в този регистър обаче няма да се прилага, по отношение на Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България;
Промени в изискванията за вътрешните правила и груповите политики на задължените лица
Приети са промени в чл. 101 и чл. 104 от ЗМИП, които се отнасят до вътрешните правила и груповите политики на задължените субекти, насочени към предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.
По-основните новости касаят въвеждането на изискване за включване в съдържанието на вътрешните правила на лицата, които са част от група, на политики и процедури за обмен на информация в рамките на групата за целите на изпълнение на задълженията за комплексна проверка и управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Също така, когато лицата, които предоставят платежни услуги действат чрез представител, този представител следва да спазва вътрешните правила на доставчиците на платежни услуги. Същото нормативно разрешение е възприето и за застрахователните агенти, които са задължени да спазват вътрешните правила на застрахователя, който представляват.
Разширяват се случаите, в които се извършва комплексна проверка
Във връзка с включването на доставчиците на виртуални активи в кръга на задължените лица, се въвежда специален праг, при които те ще трябва да приложат мярката „идентификация на клиента“ , а именно : при сделки на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро или тяхната равностойност в друга валута.
С приетите промени се въвежда в изискване на задължените лица да приемат подходящи процедури по управление на риска при установяване на делови взаимоотношения, когато трябва да се извърши комплексна проверка, относно действията, които клиента може да предприеме преди нейното приключване.
Промени в режима на установяване дали потенциален клиент е видна политическа личност
Преди измененията идентификацията на потенциален клиент относно това дали е видна политическа личност можеше да се основава единствено на писмена декларация. С приетите нововъведения в чл. 42 ЗМИП това изрично се забранява. Следователно за проверка дали потенциален клиент носи качеството видна политическа личност е необходимо да се използват и някой от другите методи описани в чл. 42, ал.2 ЗМИП- разширена комплексна проверка или информация, получена чрез използването на вътрешни или външни бази от данни .
Списъци с високорискови държави
Както и до момента при встъпване в делови взаимоотношения с лица от високорискови държави, следва да се прилагат мерки за разширена комплексна проверка. Високорискови са държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Най-общо, при встъпване в делови отношения с лица от високорискови държави следва да се изисква допълнителна информация относно действителни собственици, източници на имущество и да се прилагат други мерки, насочени към придобиване на по-ясна представа относно характера на планираните дейности от такива лица. Основната промяна е въведена в чл. 46, ал.5 ЗМИП, където се посочва, че информация за високорисковите държави ще се публикува на сайтовете на Държавна агенция „Национална сигурност“, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Националната агенция за приходите и на Министерството на финансите.
Ново задължение при проверка от компетентните органи
За учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, както и физическите лица за контакт по чл. 63, ал.4, т.3 ЗМИП, се въвежда в задължение оказване на допълнително съдействие при необходимост, когато компетентните органи поискат това. Преди промените за горепосочените лица фигурираше задължение само за предоставяне на информация.
- Промени в ЗМФТ
Измененията в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма са в изпълнение на препоръка 6 на FATF.
Предлага се въвеждането на механизъм и процедури за идентифициране на лица, които отговарят на критериите за вписване в съответните санкционни списъци на ООН, както и за изготвяне на предложения за вписване на лица към Комитетите по санкциите по съответните резолюции.
Приети са и правила, регламентиращи възможността и процедурата, чрез която България да може да поиска от друга държава да приложи мерки за замразяване на активи.
Също така, разписват се и по-ясни правила относно процедурата по подаването на искания за заличаване на лица от санкционните списъци на ООН.
- Заключение
С приетите промени се прави опит да се приложат изцяло препоръките на FATF и така да се адресират установените слабости по линия на техническо съответствие и по линия на ефективността, като се предприемат препоръчаните действия, включени в приетия на 18 май 2022 г. Доклад за България от Пети оценителен кръг на Комитета MONEYVAL. Предстои да видим как ще се приложат и заработят новостите в практиката.
