Новият пакет за борба с изпирането на пари на Европейския съюз скоро бе публикуван в Официален вестник на ЕС. По-долу ще разгледаме основните промени, въведени с включените в него нормативни актове, какво означават те за държавите – членки на ЕС и за задължените лица, и как ще се отразят на работата на бизнеса.
Контекст
На 19 юни 2024 г. пакетът за борба с изпирането на пари на Европейския съюз беше публикуван в Официален вестник на ЕС. Този законодателен пакет се състои от:
(a) Регламент (ЕС) 2024/1620[1] на Европейския парламент и на Съвета oт 31 май 2024 година за създаване на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010[2], (ЕС) № 1094/2010[3] и (ЕС) № 1095/2010[4] (Regulation (EU) 2024/1620 of the European Parliament and of the Council of 31 May 2024 establishing the Authority for Anti-Money Laundering and Countering the Financing of Terrorism and amending Regulations (EU) No 1093/2010, (EU) No 1094/2010 and (EU) No 1095/2010 (AMLAR), който ще влезе в сила седем дни след публикуването му и ще се прилага от 1 юли 2025 г, с изключение на някои изрично посочени разпоредби, които вече са в сила от 26 юни тази година, а измененията в действащия Регламент (ЕС) № 1093/2010 ще влязат в сила от 31 декември 2025 г.
(b) Регламент (ЕС) 2024/1624[5] на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 година за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (Regulation (EU) 2024/1624 of the European Parliament and of the Council of 31 May 2024 on preventing the use of the financial system for the purposes of money laundering or terrorist financing (AMLR), който ще влезе в сила 21 дни след публикуването му и ще се прилага от 10 юли 2027 г. (с изключение на футболните агенти и професионалните футболни клубове в някои сделки, за които ще се прилага от 10 юли 2029 г.);
(c) Директива (ЕС) 2024/1640[6] на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 година относно механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, за изменение на Директива(ЕС) 2019/1937 и за изменение и отмяна на Директива (ЕС) 2015/849 (Directive (EU) 2024/1640 of the European Parliament and of the Council of 31 May 2024 on the mechanisms to be implemented by Member States to prevent the use of the financial system for the purposes of money laundering or terrorist financing, amending Directive (EU) 2019/1937, and amending and repealing Directive (EU) 2015/849 (AMLD 6), която влиза в сила 21 дни след публикуването си. Държавите членки са длъжни да транспонират директивата не по-късно от 10 юли 2025 г.
Така описаният пакет изменя действащия в момента режим за лицата, задължени да прилагат мерки срещу изпирането на пари, като установява общи правила на ЕС за борба с изпирането на пари („ИП“) и финансирането на тероризма (ФТ), включително създаването на нов надзорен орган и определянето на нови изисквания за комплексната проверка в контекста на ИП и ФТ. Въпреки че измененията са значителни, както е отбелязано по-горе, те ще влязат в сила постепенно. Този период дава възможност на задължените лица да преработят и адаптират вътрешните си процедури към новата регулаторна среда, за да се избегнат значителни финансови санкции и други административни наказания. По-долу очертаваме основните новости, въведени с пакета.
- Европейски орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма- AMLA
С новоприетия пакет се създава Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма/The Authority for Anti-Money Laundering and Countering the Financing of Terrorism (Органът/ AMLA), със седалище във Франкфурт, Германия. Ролята на Органа се очаква да бъде значителна поради предстоящите му дейности по отношение на разработването на регулаторни технически стандарти, които ще бъдат издадени в рамките на Регламент (ЕС) 2024/1624 и Директива (ЕС) 2024/1640.
По-важните функции на Органа са:
- ще извършва, в сътрудничество с националните надзорни органи, периодични оценки на кредитни и финансови институции, работещи в най-малко шест държави-членки. В случай че AMLA класифицира рисковия профил на тези субекти като висок, тя ще ги надзирава пряко или непряко в сътрудничество с националните надзорни органи;
- по обосновано искане на национален надзорен орган, ще може да поеме прекия надзор по отношение на конкретен задължен субект, различен от кредитни и финансови институции посочени по-горе („неизбран задължен субект“) ;
- периодично ще извършва партньорски оценки на някои или на всички дейности на нефинансовите надзорници и публичните органи;
- ще изгради централна база данни относно БИП/БФТ с информация, събирана от всички надзорни органи, като следва да предоставя достъп до тази информация на всеки надзорен орган и орган извън системата за БИП/БФТ в рамките на системата, когато е необходимо, въз основа на принципа на поверителност и на принципа „необходимост да се знае“;
- ще разработва, в сътрудничество с надзорните органи, и поддържа актуална и хармонизирана надзорна методика в областта на БИП/БФТ, представяща подробно основания на риска подход към надзора върху задължените субекти в Съюза. Органът ще играе централна роля в координирането на подхода на националните надзорни органи към въпросите, свързани с борбата с ИП и ФТ, като изготвя проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, приема насоки, препоръки и становища с цел да гарантира, че когато надзорът остава на национално равнище се прилагат по принцип еднакви надзорни практики и стандарти по отношение на всички сравними субекти;
- ще може да започне разследване на потенциално нарушение на правото на Съюза, когато финансов надзорник не е приложил мерките, предвидени в Директива (ЕС) 2024/1640 (6-та Директива), или разпоредбите на националното право за транспониране на тази директива, или е приложил мерки по начин, който изглежда нарушава правото на Съюза и води до системни пропуски в надзора му, които засягат множество задължени субекти и подкопават ефективността на системата за надзор в областта на БИП/БФТ;
- ще има правомощието да издава задължителни решения, адресирани до индивидуално избрани задължени субекти, и да налага административни и имуществени санкции за неспазване на изискванията, като размера на санкциите е различен и ще може да достигне до 2 000 000 EUR или 1 % от годишния оборот на санкционираното лице.
Действията на AMLA по налагане на имуществени санкции ще подлежат на съдебен контрол от Съда на Европейския съюз. Създаването и започването на дейността на органа се очаква да се случи преди 31 декември 2025 г., като за спазването на този срок отговаря Европейската комисия.
[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=OJ%3AL_202401620
[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32010R1093
[3] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32010R1094
[4] https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2010/1095/oj/bul
[5] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=OJ%3AL_202401624
[6] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=OJ:L_202401640
