В началото на месец юли 2024 г. Министерският съвет внесе, а 50-тото Народно събрание прие законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, с който в българското законодателство се имплементираха две европейски директиви, а именно:
1.Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС (Директива (ЕС) 2022/2464), по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта и
2. Делегирана директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17.10.2023г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС на ЕП и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите (Делегирана директива (ЕС) 2023/2775).
Законът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството бе обнародван в брой 72 / 2024 г. на Държавен вестник. Съществените нововъведения ще бъдат разгледани по-долу:
I. Въвеждане на отчет за устойчивост
Отчетът за устойчивостта представлява нефинансова информация, която трябва да се докладва от предприятията и която е свързана със социално-икономическото въздействие от дейността им. Фактически, отчетът е част от доклада за дейността на дружествата.
Трябва да се отбележи, че не всички търговски дружества трябва да оформят отчет за устойчивост, като в Закона за счетоводството са конкретизирани кои са задължените субекти – Големите предприятия, както и малките и средните предприятия, които са предприятия от обществен интерес (по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗС) включват в доклада за дейността отделен, ясно разграничим раздел с информация във връзка с въпросите по устойчивостта (отчет за устойчивостта) съгласно изискванията на чл. 48. Видно е, че законът си служи с препращаща норма и е цитиран член 48, където се съдържат вече конкретните критерии, на които трябва да отговаря отчетът за устойчивост. Най-общо той съдържа „информация, необходима за разбиране на въздействията на предприятието върху въпросите по устойчивостта, както и необходимата информация за разбиране на начина, по който тези въпроси засягат развитието, резултатите и състоянието на предприятието.“
В Закона за счетоводството е конкретно посочено и кои предприятия от обществен интерес не е необходимо да включват в доклада на дейността си отчет за устойчивост. Това са:
∘ микропредприятията;
∘ фондове за допълнително пенсионно осигуряване, фондове за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
∘ Българската народна банка и пощенските оператори, извършващи пощенски парични преводи;
∘ Алтернативните инвестиционни фондове и колективните инвестиционни схеми;
∘ Предприятията в производство по несъстоятелност или в ликвидация, както и предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период и са декларирали това обстоятелство по реда на Закона за счетоводството.
Въвеждат се също изисквания, при определени условия, да се подава отчет за устойчивост и от предприятия от трети държави (извън ЕС).
II. Променят се праговете при определяне на категорията на предприятията
С нововъведенията се увеличават праговете при категоризиране на предприятията по размери – микро, малки, средни и големи. Аргументите са свързани със сериозните инфлационни процеси през 2021, 2022 и 2023 г. В тази връзка размерът на финансовите показатели е увеличен с 25%.
Новите прагове на финансовите показатели – нетни приходи от продажби и балансова стойност на активите, които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на предприятията са, както следва:
За микропредприятията – балансова стойност на активите – 900 000 лв. , нетни приходи от продажби – 1 800 000 лв.
За малките – балансова стойност на активите – 10 000 000 лв., нетни приходи от продажби – 20 000 000 лв.
За средните – балансова стойност на активите до 50 000 000 лв., нетни приходи от продажби – до 100 000 000 лв.
За големите – балансова стойност на активите над 50 000 000 лв., нетни приходи от продажби – над 100 000 000 лв.
Промените влизат в сила от 06.07.2024 г., като за първи отчетен период е посочена 2024 г.
Според вносителите с изменението на стойностите ще се облекчи административната тежест за предприятията във връзка с тяхното прекатегоризиране и отпадането на определени задължения за докладване.
Изменят се и финансовите прагове за задължителен финансов одит на малките предприятия. До момента те бяха два милиона лева балансова стойност на активите и четири милиона нетни приходи от продажби. След измененията, стойностите стават съответно – 4 милиона балансова стойност на активите и 8 милиона нетни приходи от продажби.
Настоящата статия има информативен характер и не следва да бъде тълкувана като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация, по повод на повдигнатите в настоящия материал въпроси, бихте могли да се свържете с нас.
